Планинско цвете

Цветенце на свещената си вяра,изникнало на тая висина!Ти знаеш някоя наука стара,записана със мрак и светлина.

Научила те да говориш мълком, –да милваш с дъх, и малък, и голям.В градината на мечката и вълкасам̀о да си и жрец, и свещ, и храм.

Във себе да се радваш и тъгуваш,и пред ветреца скромно да си ти,и все пак никому да не робуваш.

До края твойта дрешка да е нова.Езичето ти златно да вести,че ти си лек, че ти си и отрова....