Пленници

Дъжд се сипе от небе мъгливо,в улицата кална на редиципленници се движат мълчеливо,водени от няколко войници.

Чувствуват те участта си клета –морно са главите си навели,с мъка е душата им обзетаи очи са жално потъмнели.

В мислите си виждат края родни,дето чудно греят небесата;те са били горди и свободни,страх и ужас внасяли в сърцата.

За богата плячка са ламтели,жадни за жестоко отмъщение,а сега край пътя хора спрелис нямо само гледат ги презрение.

Дъжд се сипе от небе мъгливо,в улицата кална на редиципленници се движат мълчеливо,водени от няколко войници.