За срам на чуждите езици

За срам на чуждите езицив пространството все се вреш,кога говориш, мелиш трици,кога те хулят, ти се смеш.

Да поразсъдиш не умееш,пред разумните мълчиш,пред тях езика си държиш,като че уж благоговееш.

И мислиш, че си исполинмежду разумните двукраки,че с име свършваш ти на аки.Бъди, какъвто щеш господин,човешкий род, без да забикаля,познава винаги Михаля.