Елегия (Христо Ботев)

Кажи ми, кажи, бедний народе,кой те в таз рабска люлка люлее?Тоз ли, що спасителят прободена кръстът нявга зверски в ребрата,или тоз, що толкоз годин ти пее:"Търпи, и ще си спасиш душата?!"

Той ли, ил някой негов наместник,син на Лойола и брат на Юда,предател верен и жив предвестникна нови тегла за сиромаси,нов кърджалия в нова полуда,кой продал брата, убил баща си?!

Той ли? - кажи ми. Мълчи народа!Глухо и страшно гърмят окови,не чуй се от тях глас за свобода:намръщен само с глава той сочина сган избрана - рояк скотове,в сюртуци, в реси и слепци с очи.

Сочи народът, и пот от челокървав се лее над камък гробен;кръстът е забит във живо тело,ръжда разяда глозгани кости,смок е засмукал живот народен,смучат го наши и чужди гости!

А бедният роб търпи и ниебез срам, без укор, броиме време,откак е в хомот нашата шия,откак окови влачи народа,броим и с вяра в туй скотско племечакаме и ний ред за свобода!