Зададе се облак темен

Зададе се облак теменоткъм гора, от Балкана;дали ще е дъждец дребен,или ще е буря страшна?

Ех, мой дядо, тежко време!Ралото се едвам влачии след него сееш семе,пот от чело, град от очи!

Кажи, дядо, защо плачешнад тез дълги бразди черни;от чер облак ли се плашиш,или мрат ти деца дребни?

Кажи, дядо, че аз помнякакъв юнак напред беше;бог да прости баба Стойна,тя пееше, ти ореше.

Друг път - помниш? - лани беше:аз заминах през гората,сред юнаци ти седешекато баща със брадата.

Какъв беше ти тогава!Сега плачеш - защо, дядо?Байряк ли се не развява,или нямаш сърце младо?

"Ех, мой синко! Що ме питаш?Чуй тоз гарван, де там грачи...Но в село нели отиваш,ще да видиш защо плаче

стар войвода след туй рало!Там селото се е сбралона мегданя, за да гледамойте момци, мойте чеда!

Ти ще видиш там набитина прътове, на върлинина момците ми главите -избиха се две дружини!

Двама братя воеводи,двамата ми верни сина:скарали се кой да водибащината си дружина!

Тесни били планинитеза несговорна дружина!И стърчат им днес главите,за да плаче кой как мине.

Боже, с гръм ти разсипи ме!Ветре, в прах ти разнеси ме!Да не гледам деца малкии техните клети майки,

окол пръте как се късат -ръце вдигат към главите,и как после ще се мъчатголи, боси и пребити."

Закапаха едри капки,летят, крякат гъски, патки:буря страшна ще да ревне,нели не са капки дребни.

секи тича, в село бяга,дядо не ще да разпряга.- Хайде, дядо, да вървиме."Стой да умра, помогни ми!"