Майце си

Ти ли си, мале, тъй жално пела,ти ли си мене три годин клела,та скитник ходя злочестен азии срещам това, що душа мрази?

Бащино ли съм пропил имане,тебе ли покрих с дълбоки рани,та мойта младост, мале, зеленасъхне и вехне люто язвена?!

Весел ме гледат мили другари,че с тях наедно и аз се смея,но те не знаят, че аз веч тлея,че мойта младост слана попари!

Отде да знаят? Приятел нямамда му разкрия що в душа тая;кого аз любя и в какво вярвам -мечти и мисли - от що страдая.

Освен теб, мале, никого нямам,ти си за мене любов и вяра;но тука вече не се надявамтебе да любя: сърце догаря!

Много аз, мале, много мечтаяхщастие, слава да видим двама,сила усещах - що не желаях?Но за вси желби приготви яма!

Една сал клета, една остана:в прегръдки твои мили да падна,та туй сърце младо, таз душа страднада се оплачат тебе горкана...

Баща и сестра и братя милиаз да прегърна искам без злоба,пък тогаз нека измръзнат жили,пък тогаз нека изгния в гроба!