Ней

Питаш ме, защо съм аздохождал нощя у вас,как съм скочил през плетаи що щял съм да крада.

Кат мъжът ти не съм старда не видя в темна нощ:аз си имам за другарна поясът остър нож.

Нощ бе темна като рог,примъкнах се като смок:слушам, гледам - сички спят,спеше си и ти с мъжът.

Там в градина аз седнах,в ръка силна нож стиснах:ще излезе, рекох той,ще изпита гневът мой.

Гледам вкъщи свещ гори,вие спите - мен в гърдисилен пламък, яд гории гняв ще ме умори.

Впил съм очи във свещта,а не виждам, че нощтапревали се и минаи зора се веч сипна.

Славей песен си запя:с радост среща той зора:през прозорецът главасе показа и засмя.

Тебе тутакси познахи тогаз се чак стреснах:"Друг път", славею казахи през плетът пак скокнах.

Ето защо идвах азв темна нощ и грозен час:ще умре един от нас -ил мъжът ти, или аз!