Обесването на Васил Левски

Дякон Васил Левски (авторски вариант)

О, Майко моя, родино света!Защо тъй горко, тъй скръбно плачеш?Гарване и ти, птицо проклета,Над чий гроб там тъй грозно грачеш?

О, зная, зная, ти плачеш, майкоЗатуй, че ти си черна робиня;Затуй, че твоят свещен глас, майко,Е глас без помощ, глас във пустиня!

Плачи! Там близо до град СофияВида аз стърчи черно бесило.И твоят един син, Българио,Виси на него... Със страшна сила

Зимата пее свойта зла песен.Вихрове гонят тръни в полетоИ студ, и мраз - плач безнадежденНавяват на теб скръб на сърдцето.

Гарванът грачи грозно, зловещо,Псета и вълци вият в мъглата;Старци се богу молят горещо,Жените плачат, пищат децата!

Умря той вече! Юнашка силаТвойте тиране скриха в земята!О, майко моя, родино мила,Плачи за него, кълни съдбата!

(Вариант на Захарий Стоянов)

О, майко моя, родино мила,защо тъй жално, тъй милно плачеш?Гарване, и ти, птицо проклета,на чий гроб там тъй грозно грачеш ?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,затуй, че ти си черна робиня,затуй, че твоят свещен глас, майко,е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град Софиястърчи, аз видях, черно бесило,и твой един син, Българийо,виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,псета и вълци вият в полята,старци се молят богу горещо,жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,вихрове гонят тръни в полето,и студ, и мраз, и плач без надежданавяват на теб скръб на сърцето.