Хубава си, моя горо

Хубава си, моя горо,миришеш на младост,но вселяваш в сърцата нисамо скръб и жалост:

който веднъж те погледне,той вечно жалее,че не може под твоитесенки да изтлее,

а комуто стане нуждавеч да те остави,той не може, дорде е жив,да те заборави.

Хубава си, моя горо,миришеш на младост,но вселяваш в сърцата нисамо скръб и жалост,

твойте буки и дъбове,твойте шуми гъстии цветята, и водите,агнетата тлъсти,

и божурът, и тревите,и твойта прохлада,всичко, казвам, понякогашкато куршум пада

на сърцето, което евсякогаш готовода поплаче, кога видив природата ново,

кога види как пролеттастаростта изпращаи под студът, и под снегьтживот се захваща.