Есен (Петко Славейков)

Вятър вей, гори вълнува,в планината тътен;вихър по поле върлува,въздухът подмътен.Я какви са, виж, над менеоблаци бухлати,а земята чуй как стене,как гора се клати.Веч времето хладно диша,в къра няма песен,дъжд плющи, есенна кища,значи, веч е есен.