Спомен (Петко Славейков)

По Н. Батюшков

На запад слънцето трепти, едва гории в огнени вълми мъждее.Усмислен месецът занича през гориструите си как Етър лее.Заспало все и пусти речни богове,едвам е чут, като чуртят водитеи вятърът като люлей горитеи шепне с листовете.

Сам тука по разбъчканите камънина таз огромната направапълзя и мярка ми се между тъмниниследа от миналата слава:съсипани стени, обрасли трапища,палати срутени, с земята уравнени,твърдини мъховити, църкви запустени,с зарити гробища.

Вред тишина, мълчанье мъртво в тез места,едвам едно възпоменаньеживей и ме вглъбява в сладостна мечта,за да пригледвам със мълчаньетам, там, където е обрасло с буренак,где вятърът люлей пусналата коприва,где месецът насилам зарите си впивапод дребний камънак.

Там някога юнак, от битви уморен,в дома от старина оставал,изпращал сина си на бой и ободренсвоята сабя му подавал.