Ела!

Очите ти са звездни небеса.Косата ти е здрачния воална късна вечер, твоята коса!Дъха ти — свеж момински дъх,на юга съживителния лъх,зефир посред цветя заспал.

Ела, денят е мъртъв и студен.В таз лунна нощ, с разпусната коса,приведена над мен,ела и дъхай в моето лице,ела и сгрей изстинало сърце —в таз лунна нощ, под звездни небеса.