Желание (Пейо Яворов)

Главата тегне изнурена,в гърдите нито капка мощ;мъгла в душата уморенакато в настъпилата нощ.

А грей замислено луната,морето дреме, ветрец вей,сънливо плиска се вълнатаи лодка до брега люлей.

Една съблазън ме опива,зоват ме шепотно мечти —далеч, де никой не отива,далеч в пустинни самоти.

И тамо — нека ме целувалъчът на тъжната луна,зефир коси ми да милува,едва да ме люлей вълна…