Напред!

Уви! Кой може да търпида гледа с скръстени ръце,когато има във гърдичовешки чувства и сърце?! –

Как тича с ножа да мъстив борба и огън клетий роб,без жал полага си костии среща гордо смърт и гроб!

А днес? – Зад сините горинаш брат въстанал е с[ъс] мечза чест, свобода... там гориборбата с пламен; там картечи жупел носи вярна смърт:там меч с[ъс] меч се е преплел,там, там героите днес мрътв борба с[ъс] врага побеснел.

Пет века робство, тъмота!Пет века варварства, ужас,най-грозни мъки, теглила,в[ъв] зверски нокте, зверски бяспълни се чашата – преля,търпение всяко се свърши,в[ъв] кокал ножът веч опря!„Съдбата ножът да реши“,прошепна робът и пламна.

Пламна, възкръсна мощен духвъв таз измъчена страна,обляна с кърви; в тоз край глух -„Или свобода, или смърт!“ -повтаря днеска горский ек.„Или свобода или смърт!“ -робът проглася се човек.

Там братска помощ се ище,подкрепа в святото дело,там дълг човешки ни зоведа мрем за общото добро!Позор! Позор ще е зарад нас,ако оставим наший братв[ъв] този грозно-свещен часда падне – втором превий врат.

Ще ни потомството презре,ще се отвърне настрана,историята нас ще приковев век на позорната стена.

О, трижд свещено е делоза чест и волност да умрем;нек викнем с роба наедно:„Ах! Долу турския ярем!“