Завещание (Стамен Панчев)

Братко, виждам, скоро ще почина -чезне сила, пред очи е мрак,не ще видя своята родина,родна къща не ще видя пак.

Имам аз жена, дечица имам,помня: бяха с весело лице,сбогом с тях когато да си взимам,кат ме с пушка виждаха в ръце.

В тоя час за тях сърце ми жали -те не знаят нищо ощ в света,малки са и спомени едва лище запазят те за свой баща.

Бях честит с жената си, но беден,не оставям нищо - ще страдай;права е, си мисля в час последен,в брак да влезе с друг, щом пожелай.

Жив бъди, кажи на нея, братко:нек живей, как мисли за добре.На деца да спомня техний татко,да им казва как и де умре.