Кума Лиса и Стрина Зайка

В росната ливадана кумата Лисана месце от зайчемалко замириса.Тя се спря, загледаи усети тръпки:по тревата росна -малки зайчи стъпки!...- Тука са игрализайчета със майка...Но аз виждам татъксамо стрина Зайка.И учтиво, милокато я здрависа,заговори хитро,мазно кума Лиса:- Че къде се дяваш,мила ми съседко?Що така със тебевиждаме се редко?Що се не сприкажемний една със друга? -Може би и ти сис много дечурлига,та и ти си същов къщна залисия!...Но къщната грижавиж, поостави я.Остави децатас мойте да играят...Нека си лудуватте, както си знаят!...Ние двенки с тебеда си посприкажемвсе ще има нещомило да си кажем.- Ех, кумице, Лисо -й отвърна Зайка, -как ще ги оставя?Че нали съм майка!А пък те са малки,с мекички кожлета...Трябва да ги пазяот ловджийски псета,от орли, орлици,вълци и вълчици...Пък, ще си го кажа,и от вас - лисици...Че и ти, кумичке,зер си за похвала?Зайчета, аз вярвам,доста си изялаи на свойте малкиносила си плячка,докато си хрускат,да им са играчка!...