Гроза

В Балкана грозно вятър повява,гъста дубрава шуми;стани, юначе, небо стъмнява —нощем ще страшно гърми!

По мътно небе облаци бурниходят на гибел и смърт.И страшно бие вятър в стръмнини,горските звери ревът.

В прозорци слаби буря се вижда,книги съдрани на зло,какво ще патим, Бог то предвижда,той да обърне в добро.

От гора слезват люти хайдути,скоро ще мръкне съвсем.По небо фъркат вещици злобни,сочат добича тук-там.

Стани ми, синко, Бог да ни пази,той ни е защита сега.От чужди ръце, кървави врази,да не им станем гозба?

Векъти кротък, стига си дремал,не ли си доста доспал.Напразно чекаш, ти си дочекал, —меня ми вече додя!

Стани ми, синко, ставай, юначе,с бащина бъди душа, —стори си сърце, буря ще вече,скоро да падне с гроза!

Стани на помощ, Бог да тя водив честна съдбина напред,където стъпиш — с тебя да ходитвойта към него любов.

На него слагай твойте надежди,той ти е, синко, пазач.В години стари, в мъки и стражди,в черни минути и плач!

А ти за мене една избава,една надежда си ти!Стани — де, синко, ето стъмнява…Чуваш ли? Гърмел ехти!

В Балкана грозна буря завива,вещици страшно пищят…То буря стигна, с буря хайдутитръскат добича на всяд…

Ти ставай, сине, час ти доди!Бурна година случи,вдовицо клето, твойте невзгоди, —синко ти мъртъв лежи!

Що злобна била й твойта съдбина,в къщи просветил… там гърми.А глас извика: тук ще си двама,синко да леко лежим!